"Никоя теория за това как се управляват екипи или пък клиенти не бива да се прилага сляпо - трябва да познаваме своите колеги, своята аудитория и дори нещо да изглежда перфектно на хартия, не означава, че ще работи и при нас."
Здравей, Стаси! Представи се на читателите ни, сподели за бизнеса ти и разкажи за едно твое значимо постижение.
Казвам се Станислава Симидчийска и образователно-професионалният ми път гравитира около писането. Завършила съм Българска филология, последвана от Журналистика и медии, работила съм като журналист, а към днешна дата със съпруга ми управлявам дигитална агенция CopyVibes, фокус в която е качественото съдържание за бизнеса – текстово и видео.
Питаш ме за едно значимо постижение – в личен план това категорично е семейството ми. В служебен (и не толкова): гордея се със създаването на инициативата “Подари книга на читалище в нужда”, която е на близо 10 години.
Спомняш ли си как се запознахме?
Запознахме се плахо и месеци наред общувахме дистанцирано и любезно. С други думи, твоята агенция откри CopyVibes и започна да ни възлагаш работа – до ден-днешен CopyVibes пише SEO текстовете на MAX Digital.
После обаче се видяхме на живо, прекарахме 2-3 часа в разговори като стари приятели, след това аз те поканих в една бизнес организация, а на теб взе, че ти хареса и се присъедини към нея. И тогава отворихме кутията на Пандора – истинско приятелство, качествено време заедно и не на последно място – жена ти е страхотна и допринесе за всичко това, а кучето ти обожава мъжа ми, което май също не е за подценяване.
Всяка история има своето начало. Кое събитие даде старт на твоето?
Първият ми стаж. Записах бакалавър Българска филология, защото винаги съм знаела, че ще се занимавам с писане. Тогава форма̀тът, който ме привличаше, беше журналистиката и още във II курс си намерих стаж.
Четири месеца се учих от страхотни професионалисти – тук ще спомена един от тях, покойният Стоян Николов-Торлака, който няколко години по-късно остави журналистиката на втори план и се посвети на истинското си призвание – да пише романи, при това забележителни.
След приключване на стажа ме поканиха на работа и така се озовах на първото си официално работно място на трудов договор. Времето, прекарано в тази медийна група, ми даде много: видях отвътре как се работи в редакция, в екип, под напрежение, с различни хора.
И след това продължих напред.
Разкажи ми ценен урок, който си научила от практиката и за който никоя теория не би могла да те подготви.
Гогол казва, че “с хора се живее”, а аз бих допълнила, че и с хора се работи. В този ред на мисли, никоя теория за това как се управляват екипи или пък клиенти не бива да се прилага сляпо – трябва да познаваме своите колеги, своята аудитория и дори нещо да изглежда перфектно на хартия, не означава, че ще работи и при нас.
Така че, ако трябва да завърша отново с цитат, “избирам си битките” на работното поле – не по учебник (макар че не искам да звучи, че го изключвам, напротив), а по усет.
Ако можеше да промениш учебната програма на университета, който си завършила, какво би променила?
Що се отнася до бакалавърската програма (Българска филология), не бих променила много – класическата (и не само) литература си е същата, езикът в исторически аспект също. Винаги може да се помисли обаче за повече съвременни автори и за езиковите приложения в наши дни.
Относно Журналистиката – там има какво да се желае – главно в посока осъвременяване. Това е една от най-динамичните професии и като такава, трябва да бъде комуникирана адекватно със студентите. Промяната тук е наложителна.
Сподели ми за грешка в работата си, която винаги ще помниш.
До ден-днешен ми тежи как изгубих любими мои клиенти, защото ги забавих. И оттогава имам желязно правило – никога да не приемам клиент за даденост, да се отпускам покрай него, да го неглижирам. Няма значение дали работим от 2 месеца, или от 2 години – отношението винаги трябва да бъде като към нов клиент, с когото току-що сме подписали договор.
Ако можеше да върнеш времето назад, какъв съвет би дала на себе си, за да не губиш излишно време?
Няма излишно време – всяка стъпка те учи на нещо.
Най-клишираният (но затова верен) отговор е: делегирай! Супер, обаче в първите години на бизнеса понякога това е невъзможно, чисто по финансови причини.
Затова и човек трябва да си извърви пътя. Нашият в CopyVibes започна с работа 7 дни в седмицата, лаптоп по почивки и т.н. После наехме първия колега, втория и т.н. Днес, 7+ години по-късно, сме екип и пътят вече е по-различен – дестинацията вече е друга.
Как подобряваш себе си? Сподели конкретни примери, които ти помагат както в работата, така и в личния живот.
Винаги много съм се притеснявала да отговарям на подобни въпроси – не съм от хората, които излизат пред някаква аудитория и с най-голямата си увереност започват да раздават житейски съвети.
Със сигурност има направления, в които мога да бъда по-добра, но първата стъпка е осъзнаването за това.
Обичам да чета книги, от които винаги си взимам по нещо – без значение дали става въпрос за художествена литература, (авто)биографии, или бизнес четива.
Старая се да спя по 8 часа в денонощието – сънят е изключително подценяван, но е един от основните фактори за това да бъдем в добра физическа и психическа форма.
Ходя на йога – това е практика, която приех тази година и която много ми помага да подреждам мислите и да успокоявам душата си.
Как успява собственик на няколко бизнеса, съпруга, майка на дете и котка, лектор и активен член на BNI България да стане сутрин и да си изпълни задачите за деня?
Така написано наистина изглежда много. Но знаеш ли, аз от дете се справям сама с много неща и това, което винаги ми е помагало, е дисциплината. Не такава, която някой ти налага отвън, а личната, която носиш в себе си – за да си по-добър, за да ти се случват по-добре нещата.
Разбира се, ключова роля има и съпругът ми Константин, който винаги ме е разбирал и подкрепял. В нашето семейство например никога не е имало женска и мъжка работа – има работа, която трябва да се свърши. И когато имаш партньор до себе си, в истинския смисъл на думата, успяваш да растеш.
Бързи отговори
Една книга, с която реши казус?
“Големите надежди” от Чарлс Дикенс.
Твой лош навик, който всъщност ти помага?
Не вярвам в положителните страни на лошите навици.
Най-голямото грешно схващане за твоята сфера на дейност?
Че дигиталните услуги могат да се вършат от всеки. А истината е, че зад една такава услуга стоят години обучение и ежедневна практика.
Сподели нещо, което НЕ правиш, но знаеш, че ще ти помогне.
Не спортувам активно, а всички знаем ползите от това.
ТОП 1 на госта ми:
Книга
“Хари Потър”
Личност
Джоан Роулинг
Песен
“Try Again” на Aaliyah
Категорично – “Хари Потър” е поредицата, която ме е превела през едни от най-тежките моменти в живота ми, успявайки да задържи вярата ми в това, че винаги има надежда.
Авторката на “Хари Потър”, която пише първите книги в изключително трудни лични моменти, а след това получава и 12 отказа от издателства, преди 13-ото да се съгласи да я публикува, при това със съкращение в името – Дж. К. Роулинг, за да не личи, че романите са писани от жена.
“Try Again” на Aaliyah – защото в живота винаги трябва да опитваш отново.
Какво научих от разговора?
Успехът на Стаси стъпва върху дълбокото познаване на хората и контекста. Динамичният й живот я е научил да не приема клиентите си за даденост и че дисциплината е ключът към успеха.
И най-важното… практиката > теорията!
